Народът и неговият елит
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Ден четиресети от Великия пост. Найо-Тицин Атанасов Нейков се обиди. Обиди се както Иван Костов преди време. След като беше издухан от властта, Костов спря да приказва на гласоподавателите и това продължи, доколкото помня, години наред. Не помня тъкмо какъв брой, тъй като животът не спря поради Костовото безмълвие. Найо-Тицин Атанасов Нейков пък, откакто оглави невиждано скъпата акция на Промяната и я организира по един прекомерно аматьорски метод, за което даже си направихме труда да, само че Промяната отново не съумя да грабне властта, качи фотография на именития Терминал-2 на аерогара София (този олтар на отвратения от родината си космополит) и написа, че решението на проблемите на тази страна е просто тя да бъде зарязана на безумната ѝ орис.
Общото в двата случая – на Костов и на Нейков – е това, че е налице една доста присъща за част от българската интелигенция подозрителност, а точно, че народът е извънредно елементарен и озлобен, лицемерен и подкупен, а пък тя – неговата интелигенция – се състои от шедьоври на еволюцията – умни, чувствителни и образовани, – които ориста не знам за какво е наказала да бъдат хайлайф на такава тъмна балканска сбирщина, от която я разделят светлинни години напредък. Тази интелигенция е уверена, че народът не я заслужава и мечтае да отиде в Лондон и оттова да глед по какъв начин същият този народ се гърчи в личната си дивотия. Да гледа и интелигентно да потрива ръце.
И в този момент Найо-Тицин Атанасов Нейков предлага тъкмо това: дивият народ да бъде осъден от своя недостоен хайлайф. Елитът да си вземе куфарчетата и да отлети през Терминал -2, а народът да остане и да вие в разкайване: на кого ни оставяш, бàщице?!? Народът ще вие, само че ще бъде късно. Елитът ще е отлетял като елфите във втората серия на „ Властелинът на пръстените “.
Де тоя шанс, дето се вика! По същия мотив (злополучния за Промяната резултат от изборите, въпреки че съгласно мен той отново е прекомерно щедър) Евгений Дайнов написа:
„ 650 000 измамници, мошеници, корумпета, далавераджии, крадци на асфалт, локални царчета и техните родственици, държанки и крепостни. Малко множко за население от 6.5 милиона, не намирате ли? “.
Тук към този момент не става дума за главатарите на злото (защото ние сме силите на положителното, нали така), а за всички, които са дръзнали да изразят някаква благосклонност към тях. Ако аз не хапвам шкембе супа, всеки, която яде, е селянин. Както всеки, който не е бил партизанин или укривател преди 9.IX, беше фашист. Това е типично, бих споделил симптоматично за болшевишкото мислене. Нравствено здрав човек едва ли ще каже, че 621 326 души (колкото са гласовете на Промяната) са джендъри, тротинетки, соросоиди или дечица на Държавна сигурност.
Представяте ли си какво ще стане, в случай че тези хора дойдат на власт? Представяте ли си каква ще бъде ориста на всички тези 650 000 „ мошеници, корумпета, държанки и крепостни “? Ако инцидентно тези хора дойдат на власт, ще има всеобщ гнет, ще има лустрация, всички, които са дали своят вот за някого другиго и единствено заради тази причина, по познатия от предишното метод ще бъдат оповестени за „ врагове на народа “ и „ някогашни хора “. Преди време Дайнов беше (а може би към момента е, не знам, не проследявам душевното му състояние) захласнат от суматоха, че като дойдат фашистите, такива като него ще ги откарват с камионетки. Напротив, всеобщи преследвания са доста по-вероятни, в случай че властта попадне у умнокрасивитета, у Емили Тротинетката, Пина ЛаПутана и тям сходни прогресивни идоли, инфлуенсъри и хора на годините – отминали и бъдещи.
Тези са такива, тъй като са леви, каквото и да разправят за себе си. Една от доста разлики сред левия и десния човек е в отношението им към международния ред. За десния човек този ред би трябвало да е натурален, а за левия – неестествен. Десният човек оставя света и хората да се развиват по Божиите (природните) закони, като към тях включва и обществено-икономическите, до момента в който левият човек желае да ги превъзпита, търси да изобретява все нови и нови човешки закони, по които съгласно него би трябвало да се развива светът. Тези закони от време на време се компрометират и левият човек се вижда заставен да ги заменя с нови, като тези размени той назовава революции. Десният човек признава свободната конкуренция, съревнованието на качества и усърдие, неотстъпчивост на характера и увереност, разпоредителност и деятелност, а левият – регулациите, груповите права, уравниловката, всички модели Прокрустови ложета.
Десният човек е индивидуалист, до момента в който левият е колективист. Десният в никакъв случай няма да каже: всички фабриканти са врагове на народа, до момента в който за левия това е естествено като дишането. Ето по какъв начин за левия човек всички, които не са взели участие в демократичния развой (не са гласували) както той мисли за вярно, са унтерменши, които спъват стремежа на човечеството към светли съдбини.
Какъв е типичният профил на актуалния български левичар, който се изживява като космополит и упорства да го назовават „ градска десница “?
Дядо му е пасял прасета и може би е давал самун на партизани.
Партията е пратила татко му в университет и го е направила висшист, т.е. национален хайлайф. От признателност бащата се е врекъл във честност на Държавна сигурност.
Внукът (космополитът, градската десница) е учтив че ще бъде стопанин на света и в този момент е тежко фрустриран задето това не се случва тъкмо по този начин, както го е очаквал.
Всъщност онази част от интелигенцията, която най-шумно претендира да е хайлайф и в това време презира народа, за чийто хайлайф се самопровъзгласява, е сама по себе си лицемерно замаскиран лумпениат – в случай че не по обществена характерност, то по наследствен нрав. Вероятно далечният предшественик на британския крал също е бил тъпанар и безпардонен кавгаджия, кръволок от времената на Уилям Завоевателя, само че от този момент са минали хиляда години. Три-четири генерации не са задоволителни, изключително когато няма смирено предпочитание за облагородяване. Лошото е, че и тези, които поддържат по една или друга причина „ елита “, също мислят себе си за хайлайф, за освен това от гласоподавателите на другите партии. Може. Възможно е да превъзхождат по нещо огромни групи хора, само че не ги превъзхождат като гласоподаватели. И мен ме е било гняв на чугунените глави, които през годините гласоподаваха за комунистите, само че през разум не м
Ден четиресети от Великия пост. Найо-Тицин Атанасов Нейков се обиди. Обиди се както Иван Костов преди време. След като беше издухан от властта, Костов спря да приказва на гласоподавателите и това продължи, доколкото помня, години наред. Не помня тъкмо какъв брой, тъй като животът не спря поради Костовото безмълвие. Найо-Тицин Атанасов Нейков пък, откакто оглави невиждано скъпата акция на Промяната и я организира по един прекомерно аматьорски метод, за което даже си направихме труда да, само че Промяната отново не съумя да грабне властта, качи фотография на именития Терминал-2 на аерогара София (този олтар на отвратения от родината си космополит) и написа, че решението на проблемите на тази страна е просто тя да бъде зарязана на безумната ѝ орис.
Общото в двата случая – на Костов и на Нейков – е това, че е налице една доста присъща за част от българската интелигенция подозрителност, а точно, че народът е извънредно елементарен и озлобен, лицемерен и подкупен, а пък тя – неговата интелигенция – се състои от шедьоври на еволюцията – умни, чувствителни и образовани, – които ориста не знам за какво е наказала да бъдат хайлайф на такава тъмна балканска сбирщина, от която я разделят светлинни години напредък. Тази интелигенция е уверена, че народът не я заслужава и мечтае да отиде в Лондон и оттова да глед по какъв начин същият този народ се гърчи в личната си дивотия. Да гледа и интелигентно да потрива ръце.
И в този момент Найо-Тицин Атанасов Нейков предлага тъкмо това: дивият народ да бъде осъден от своя недостоен хайлайф. Елитът да си вземе куфарчетата и да отлети през Терминал -2, а народът да остане и да вие в разкайване: на кого ни оставяш, бàщице?!? Народът ще вие, само че ще бъде късно. Елитът ще е отлетял като елфите във втората серия на „ Властелинът на пръстените “.
Де тоя шанс, дето се вика! По същия мотив (злополучния за Промяната резултат от изборите, въпреки че съгласно мен той отново е прекомерно щедър) Евгений Дайнов написа:
„ 650 000 измамници, мошеници, корумпета, далавераджии, крадци на асфалт, локални царчета и техните родственици, държанки и крепостни. Малко множко за население от 6.5 милиона, не намирате ли? “.
Тук към този момент не става дума за главатарите на злото (защото ние сме силите на положителното, нали така), а за всички, които са дръзнали да изразят някаква благосклонност към тях. Ако аз не хапвам шкембе супа, всеки, която яде, е селянин. Както всеки, който не е бил партизанин или укривател преди 9.IX, беше фашист. Това е типично, бих споделил симптоматично за болшевишкото мислене. Нравствено здрав човек едва ли ще каже, че 621 326 души (колкото са гласовете на Промяната) са джендъри, тротинетки, соросоиди или дечица на Държавна сигурност.
Представяте ли си какво ще стане, в случай че тези хора дойдат на власт? Представяте ли си каква ще бъде ориста на всички тези 650 000 „ мошеници, корумпета, държанки и крепостни “? Ако инцидентно тези хора дойдат на власт, ще има всеобщ гнет, ще има лустрация, всички, които са дали своят вот за някого другиго и единствено заради тази причина, по познатия от предишното метод ще бъдат оповестени за „ врагове на народа “ и „ някогашни хора “. Преди време Дайнов беше (а може би към момента е, не знам, не проследявам душевното му състояние) захласнат от суматоха, че като дойдат фашистите, такива като него ще ги откарват с камионетки. Напротив, всеобщи преследвания са доста по-вероятни, в случай че властта попадне у умнокрасивитета, у Емили Тротинетката, Пина ЛаПутана и тям сходни прогресивни идоли, инфлуенсъри и хора на годините – отминали и бъдещи.
Тези са такива, тъй като са леви, каквото и да разправят за себе си. Една от доста разлики сред левия и десния човек е в отношението им към международния ред. За десния човек този ред би трябвало да е натурален, а за левия – неестествен. Десният човек оставя света и хората да се развиват по Божиите (природните) закони, като към тях включва и обществено-икономическите, до момента в който левият човек желае да ги превъзпита, търси да изобретява все нови и нови човешки закони, по които съгласно него би трябвало да се развива светът. Тези закони от време на време се компрометират и левият човек се вижда заставен да ги заменя с нови, като тези размени той назовава революции. Десният човек признава свободната конкуренция, съревнованието на качества и усърдие, неотстъпчивост на характера и увереност, разпоредителност и деятелност, а левият – регулациите, груповите права, уравниловката, всички модели Прокрустови ложета.
Десният човек е индивидуалист, до момента в който левият е колективист. Десният в никакъв случай няма да каже: всички фабриканти са врагове на народа, до момента в който за левия това е естествено като дишането. Ето по какъв начин за левия човек всички, които не са взели участие в демократичния развой (не са гласували) както той мисли за вярно, са унтерменши, които спъват стремежа на човечеството към светли съдбини.
Какъв е типичният профил на актуалния български левичар, който се изживява като космополит и упорства да го назовават „ градска десница “?
Дядо му е пасял прасета и може би е давал самун на партизани.
Партията е пратила татко му в университет и го е направила висшист, т.е. национален хайлайф. От признателност бащата се е врекъл във честност на Държавна сигурност.
Внукът (космополитът, градската десница) е учтив че ще бъде стопанин на света и в този момент е тежко фрустриран задето това не се случва тъкмо по този начин, както го е очаквал.
Всъщност онази част от интелигенцията, която най-шумно претендира да е хайлайф и в това време презира народа, за чийто хайлайф се самопровъзгласява, е сама по себе си лицемерно замаскиран лумпениат – в случай че не по обществена характерност, то по наследствен нрав. Вероятно далечният предшественик на британския крал също е бил тъпанар и безпардонен кавгаджия, кръволок от времената на Уилям Завоевателя, само че от този момент са минали хиляда години. Три-четири генерации не са задоволителни, изключително когато няма смирено предпочитание за облагородяване. Лошото е, че и тези, които поддържат по една или друга причина „ елита “, също мислят себе си за хайлайф, за освен това от гласоподавателите на другите партии. Може. Възможно е да превъзхождат по нещо огромни групи хора, само че не ги превъзхождат като гласоподаватели. И мен ме е било гняв на чугунените глави, които през годините гласоподаваха за комунистите, само че през разум не м
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ